Сам отвори очи и видя сивия таван на стаята си. След това вдиша дълбоко и притвори очи. Беше си мечтал за това. Да се събуди и Елизабет да спи в ръцете му. Тялото й да е плътно до неговото и нищо да не пречи на топлината й да достига до него. Да огрява кътчета от същността му, които само тя бе видяла. Сам отново вдиша, пълнейки дробовете си с аромата на кожата й. Миризмата му се бе смесила с нейната, както нейната – с неговата. Всеки със засилено обоняние щеше да знае, че си принадлежат един на друг и мисълта го накара да се усмихне.
Наистина не беше вярвал, че някога фантазията му можеше да се окаже реалност. Елизабет беше чиста и невинна. Загубена в непозната страна и не харесваше всичко, което Сам правеше. Но ето, че тя беше в леглото му и спеше спокойно. Дълбоко. Той никога нямаше да престане да се диви, че въпреки всичко, което той беше и въпреки всичко, което й бе сторил, Лизи му се доверяваше да бъде толкова беззащитна до него. Не знаеше как го бе заслужил, но беше получил право ...