Усети как кръвта зашумя в ушите й, но не можеше да почувства ударите на сърцето си в гърдите си. Опита да повдигне ръка. Да помръдне крак. Да премести проклетият си показалец половин сантиметър.
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе цялото й същество точно сега. Само че бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Особено когато тежките стъпки на мъжа се приближаваха все повече към нея. Елизабет дори не можеше да обърне глава към него. Опита се да си каже, че така е по-добре, че ще може по-лесно да достигне атмата си, но и това трая, докато осъзна, че не може да я усети. Изобщо.
Добрата новина бе, че наистина нямаше много време да се притеснява по въпроса. Лошата – мъжът приклекна до нея, обърна я по гръб и като се увери, че тя не представлява никаква заплаха, се приведе към нея.
Елизабет чу джвакащ звук, а когато той повдигна глава, видя как парче месо се разтегля от корема й до устата му. Мъжът я натисна с ръка и ...