Сам наблюдаваше Лизи, докато спи. Тя вероятно щеше да се пошегува с него, че не се прави така и всъщност е зловещо, но той не можеше да се застави да спре. Не и когато бе ранена и изглеждаше толкова малка в голямото легло. Легнал до нея, следеше всеки дъх, който си поемеше, като част от него се боеше, че няма да има следващ.
Друга част искаше да й откъсне главата, защото се бе изложила на такава опасност. А трета бе просто горда. Бе имал време да разговаря с Чарли телепатично и да научи какво е станало. Елизабет бе разкрила нещо толкова опасно. Бе се справила с чудовището почти сама, съумявайки да използва умението на Дамила. Казра познаваше войници, които не можеха да мислят толкова трезво под напрежение.
Ако човекоядците – или гуловете, както Флетчър ги наричаше – бяха избягали от подземието, щеше да има много жертви. Много повече от двамата стражи, които бяха сварени неподготвени. Сам бе чул в гласа на мошеника, че се самообвинява за смъртта им. Той бе разбил стената, свързваща подз ...