Елизабет седеше облегната на възглавницата в леглото с разтворена на колената си книга. Бе една от новите, които купи днес. Вече бе стигнала до шестдесета страница, откакто се бе върнала от Рамая, но нямаше спомен да е прочела и едно изречение. Не помнеше и да е изгризала палеца си до кръв, но го откри, когато усети металическия вкус в устата си.
Вече минаваше два часа през нощта, а Сам още го нямаше. Не се тревожеше, че нещо се е объркало и той е пострадал. Дори и да бе отслабнал от глад, знаеше, че ще се справи с всичко, което се изпречи на пътя му. Е, почти всичко. Велахе бе единственото изключение и точно това я притесняваше в момента. Ами ако го бе повикала? Бяха минали дни, откакто Елизабет разкри малката й работилница за чудовища под храма. И двамата със Сам очакваха някакви последствия, макар и да не говореха за това. Но не се беше случило нищо. Защо?
С тиктакането на малкия часовник на масата нарастваше и напрежението й. Въпросите дали е при вещицата сега и какво ли го кара да ...