Тихо очакване изпълваше замрелите улици на Ан Налат, като вечерта преди Зимния празник в Рива. Гирлянди в различни цветове висяха от покриви и стени и свързваха като цветни мостове сградите, шарени фенери бяха окачени на местата на атешите, банери с различни вариации на „Луната да ви благослови!“, изписани с огромни букви и блещукащи като звездно небе от брокат, стояха подпрени – в готовност да бъдат показани утре.
Елизабет едва им обръщаше внимание, докато крачеше. Имаше чувството, че ще се пръсне. Едва сдържаше атмата си под контрол. Ако видеше фантом в този момент, щеше да го хване и разкъса със зъби, само че улавяше само красивите им сребристи дири, докато бягаха от пътя й.
Месеци търсеше някаква следа. Месеци се молеше на всеки проклет Бог да й помогне да залови убиеца на жриците. И сега, когато най-накрая го бе намерила?
Дори не беше ядосана заради това, нечистите да го вземат. Можеше да чака. Колкото и да не й се нравеше, би почакала още два дни, за да приключи. Стига да ги имаш ...