Сам се бе подготвил да настоява, така че сега побърза да се възползва от съгласието й. Туптящата болка зад очите му все още не бе утихнала след предните му опити да сподели информация, но това нямаше да го спре. Трябваше да я накара да разбере.
– Мога да я нападам и да я раня. – започна директно, въпреки че всяка дума излизаше с борба от устата му. – Не мога да говоря за… – млъкна и тръсна глава като куче, след което реши да изостави тази тема и да се съсредоточи върху важното, като започне с изясняване на недоразумението, което се беше получило: – Не е чаровна, амара. Използва… Има нещо като чар. – изръмжа с усилие: – Омайва хората. Не мога да я… – болката избухна зад очните му кухини, карайки го да си поеме отсечено дъх. – Не мога да я убия. – усети как нещо горещо покапа по брадичката му, а в същото време Лизи вдигна най-сетне поглед към него. – Има перла. Моя е. Не мога да я… докосвам. – изплю и последната дума и пред погледа му всичко причерня. Имаше чувството, че сърцето му еднов ...