Елизабет седеше в малкия фотьойл в стаята на Чарли. Подвила крака под себе си, в едната ръка държеше книга, от която нищо не помнеше, макар да четеше от известно време, а с другата галеше гладките пера на Франк. Гарванът бе почукал на прозореца около час след като Сам излезе и бързо се бе настанил на облегалката на фотьойла, където дремеше и до сега.
Раздвижване от леглото на Чарли привлече вниманието й. Мъжът отвори леко очи и с мъка ги фокусира върху нея. Усмивката смекчи острите му от изтощението черти.
– Хубава котка имаш, дечко. – каза й, преди отново да потъне обратно в съня.
Лизи се усмихна и усети как поне някаква част от напрежението й си отиде. Ако можеше да се шегува в просъница, значи щеше да е добре.
Сега ако имаше начин и другите й тревоги да си отидат…
Тя въздъхна тихо и отново забоде поглед в книгата. Бе пълна с романтика и с достатъчно страници, които да я накарат да се изчервява – точно каквито харесваше. За съжаление не се оказваше достатъчна, за да задържи вниманиет ...