Първо се завърна миризмата. Лепкавата, сладникава миризма на орлови нокти и кехлибар. След това се появи и слуха, а веднага след това усещането за мекото докосване на дебелия килим до кожата му. Сам вече не се намираше в подземията. Малора го бе преместила в стаите си.
Изправи се бавно. Главата му още пулсираше и издрънчаването на веригата, с която бе окован за стената, прозвуча като камбана. Въпреки това той направи бърза мисловна проверка. Оръжията му ги нямаше. Някой го бе намазал с ароматните масла, предпочитани от вещицата, и кожата му лъщеше. Бяха го преоблекли в широки панталони с ниска талия, които едва се крепяха на хълбоците му, а черната риза стоеше разтворена почти до пъпа му. Около врата му имаше нашийник, вероятно златен, ако познаваше Малора добре, за който бе свързана сребърната верига. Прокара пръсти по метала. Не беше само за унижение – имаше поне няколко заклинания.
– Време беше, самашей. За малко да проспиш всичко.
Сам дори не погледна към нея. Започна трескаво да п ...