Шест месеца по-късно
Чарли вървеше сред административната зона на града, оптимистично кръстена Вимис на Богинята на справедливостта и на някои места – светлината. Може и да имаше някоя гилдия, която да следва повелите на Богинята, но досега мошеникът не бе попадал на нея, затова и не почувства никаква вина, когато забеляза червендалестия мъж с множеството пръстени да излиза от Гилдията на търговците, и по-точно – когато забеляза пълната кесия с пари на кръста му. Докато минаваше пред стълбището на внушителната двуетажна сграда с красивите й мраморни колони отпред, Чарли прошепна тихо. Потисна облекчена въздишка, когато атмата се отзова на молбата му, връзките на кесията се отхлабиха и през отвора една след друга лъскави сребърни сиглои се понесоха към собствения му джоб.
Внезапно усети вибрация във въздуха около себе си. Изпсува и се опита да прекъсне заклинанието. Щом усети намерението му, атмата избухна в порой разноцветни искри над главата му. Усещането за метала на монетите се изгу ...