Финиан
Елизабет премига и още две сълзи се търкулнаха по бузите й. Веждите й бяха свити в объркано изражение, докато се отърсваше от съня. После объркването я напусна, заменено от нещо друго. Момичето седна рязко в леглото и с учудваща сила избута страшника назад, като едната й длан го уцели точно в носа.
– Нечистите да те вземат, Елизабет! – изруга Финиан. Още преди да запали атешите и да види кръвта по пръстите си, знаеше, че носът му е разбит. – Защо винаги първата ти реакция е да се биеш?
– Защото всички се опитвате да ме убиете!
Потреперването на гласа й го накара да премести поглед от окървавената си длан към нея. Беше се отдръпнала възможно най-далеч на леглото, притиснала колене към гърдите си. Притискаше възглавницата към себе си като щит, а в другата си ръка стискаше увито в парцал парче стъкло. Откъде го беше намерила?
– Какво правиш? – попита я с тежка въздишка.
– Не се доближавай до мен! – изсъска му Елизабет. Зениците й покриваха почти изцяло синьото на очите й от страх. ...