В банята имаше място за точно четири дървени корита, разделени в собствени кабинки със заключващи се врати. Финиан влезе във всяка и огледа щателно абсолютно всичко, преди най-накрая да позволи на Елизабет да си избере една. Тя побърза да се шмугне в най-близката и да махне дрехите си. Почти се беше съблякла, когато осъзна, че не го беше чула да излиза.
– Тук ли си още? – попита го.
– Да – дойде спокойният му отговор.
– Бъди някъде другаде.
– Защо?
– Така.
– „Така“ не е отговор.
Елизабет се намръщи на вратата, представяйки си, че прогаря две дупки през нея към страшника.
– Не искам да ме слушаш как се къпя. Махни се!
Последва мълчание, а след това дълбока въздишка.
– Това е абсурдно – чу го да мърмори. После по-силно добави: – Добре. Ще те чакам отвън. Но ако отново се опиташ да избягаш, следващия път ще се къпеш на отворена врата, за да те наглеждам. Ясно?
– Ясно – изсумтя. ...