Момичето седна на ръба на леглото, а гарванът й направи няколко кръга на стаята, преди да кацне с шумно изграчване върху скрина. Фин се прокле на ум, че не се сети да затвори птицата отвън, докато се опитваше да извади шишенцето от тайния си джоб, без Елизабет да го види. Естествено, нямаше такъв късмет.
– Значи това открадна – гласът на момичето беше уморен, но в него нямаше нотка на обвинение или заяждане, каквато бе очаквал.
Явно близката и срещата с фантома-канибал я бе засегнала повече, отколкото Фин беше предположил. Спомни си своята първа среща с агресивен фантом и за погнусата и страха, които беше изпитал. Погледна към нея. Очите й бяха леко насълзени, стрелкащи се напред-назад, все едно търсеха от къде ще дойда следващата атака, и за миг искаше да я прегърне, да я успокои, но…
– Трябва да е ценно, щом някаква си старица е готова да се бие с теб за него – дойдоха следващите думи на Елизабет.
Но тя е сянка, припомни си Финиан. Същата осветена костна прах, която страшниците изпол ...