8 min reading
„Вземете правилното решение, госпожице Шей“. Щеше да му даде едно правилно решение!
Елизабет обикаляше нервно напред-назад тясната таванска стаичка, която й бяха отредили. Имаше скосен таван лющещи се като суха кожа пожълтели тапети. Някога е била слугинско помещение. Двама души са спали тук – можеше да види железният скелет на второто легло, подпрян странично до стената. Другото си имаше дюшек и чисти, макар и захабени завивки. То трябваше да е за Лизи. Щеше да е сама в стаята и сигурно щеше да е благодарна за това, ако не беше толкова бясна.
Първо й казваха, че е… сянка, после ѝ заявяваха, че трябва да работи за тях, иначе ще умре. Или ще я убият. Или ще я дадат на демоните. И тя не знаеше! Що за абсурд? Как изобщо можеха с такава сигурност да ѝ кажат, че е нещо такова? Сенките бяха изчадия сред изчадията, нечистите на нечистите. „Чудовище“ дори не можеше да започне да описва що за ужас са те. Елизабет не беше нищо такова! И Анди, Боговете да пазят душата му по Пътя, също нямаше общо ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
https://www.facebook.com/nechistite/