5 min reading
Ръдфорд избута съществото от себе си, отскочи назад и измъкна сабята си по-бързо, отколкото Елизабет успя да мигне. Острието засия като втечнени лунни лъчи. Мората изсъска от пода и повдигна кокалеста ръка пред лицето си все едно светлината гореше очите й. Очи, които липсваха, осъзна девойката и затисна уста с длан погнусено.
Като цяло съществото беше жалка гледка. Върху бледото му тяло се забелязваше Y-образен разрез от рамената до корема, единият му крак бе видимо и отвратително строшен под ъгъл, а от крилата бяха останали единствено чуканчета, от които прокапваше черна кръв при всяко тяхно потрепване. И въпреки всичко това чудовището се спусна като стрела върху страшника.
Дори не се опита да избегне сабята му, ами сякаш нарочно се надяна на нея. Острието прониза корема на мората и излезе от гърба й. Елизабет можеше да чуе съскането на кръвта й и да види тънката струйка зловонен дим, докато магическото оръжие я прогаряше отвътре. Ръдфорд опита да се отдръпне, но съществото го обгърна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up