Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Денят започва спокойно, с прозявка и разхвърляни чуруликания на ранобудни хвъркати. Постепенно и предпазливо се събуждат и къщурките в махалата около воденицата. Най-несъобразителни в неделната тишина се оказват ония гласовити и надути пернати, с червен гребен на главата. От тъмни зори са започнали да крещят един през друг, сякаш се състезават, кой пръв да съобщи за настъпващото утро. Неделя. Хубав, слънчев ден. Днес магазините не работят и всички са си вкъщи. Днес ще се закусва късно и бавно. Може и мекици да има. Днес е денят за дома. А по-късно, край реката ще има глъч и врява. Ще има и обилен обяд. И по радиото ще тече неделното хумористично-музикално предаване, водено от Лео Конфорти. Не ...