Успя ли да ме забравиш, както когато се появи дъга в небето, забравяме че е валяло?
Мислиш ли преди да заспиш за мечтите, които чертаехме всяка нощ в небето?
Започна ли да вървиш по нова пътека с други твои очертания, обмислящ бъдещето
или все още стоиш пред моста на колебанията и разочарованията?
Сънуваш ли още безкрайните лавандулови поля, докоснати от нечии длани, умиращи за страст?
Изгаснаха ли последните въглени от нашата така изпепеляваща любов?
Настъпи ли тъмнина в твоя мъничък свят, където бяхме щастливи,
а може би изгрева излекува отекващите ми стъпки през нощта?