Те се любеха край мене и не знаеха, че аз ги наблюдавам.
В началото когато той я разкопча, тя леко се дръпна. Не, това не беше в началото. В началото те се прокрадваха сред дърветата като в забранена градина. Не, не е и това началото. Опитах се да си го представя, но не успях. То се губеше някъде зад пътеката, тази примамлива пътека която ги доведе тук. Когато я разкопча, тя, леко се дръпна. Гърба й се допря в стебло, устните й се разтвориха безгласно, бездихано. Чертите й изразяваха всичко и нищо. Колебание и желание. Учудване с безкрайна яснота. Плахост, но и някаква агресивност. Не, знаех защо го направи, не знаеше и той, не знаеше сигурна съм и самата тя. Просто се дръпна и застина. Стори ми се, че нищо няма да се случи, а го желаех. Безкрайно го желаех. Възбудена и побъркана го желаех. Без дори да прошепна крещях. Крещях вътре в себе си и исках да изрева яростно: “Направи го, направи го, направи го…Искам да видя. Искам да видя. Направи го.” За миг ослепях или ослепя тя, или всемир ...