На вратата плахо се почука. Той се намръщи. Защо ще го безспокоят сега, в разгара на работното време? Имат си поставени задачи – да работят по тях. И, след като му докладват за качественото им изпълнение, след като Той провери и одобри, тогава може да дойдат и помолят за други поръчения…
Остави чашката с кафето до пепелника, където бавно догаряше кубинската пура, изправи се в креслото и тежко пусна баса:
- Влез!
Беше завеждащият отдела. Зад гърба му плахо пристъпваше от крак на крак – като че е на опашка пред общата тоалетна – шефът на службата.
- Е?
Завеждащият страхливо се прокашля и с разтреперан от вълнение глас попита:
- Господине, току-що се обади министърът… Ъъъъ…
Ясно. Пак са закъсали, пак молят за съвети и разпоредби.
- Добре, де… Разбрах… Да идва, стига се е ошмулвал зад гърба ви… Да вземе една кола и го чакам…
Шефът тихо измуча нещо. После преодоля естествения страх пред Него:
- Той е вече тук… Пеша е дошъл, нали спестяваме…
- Ей, прекален светец… Ако работата е важна – да не се мотае по улиците, цели две пресечки са, ами да идва… Кажете му да влезе!
В кабинета се вмъкна министърът. Висок, строен в друга обстановка, пред Него се превръщаше в пропълзяващ срамежлив гущер…
- Кажи сега – с глас като мека стомана го посрещна Той.
И, докато министърът хапеше устни – дано ги раздвижи, се отпусна назад. Пак работа, пак да мисли вместо всички тях…
Всички тях в Неговия свят…
Така беше отдавна. Спомни си как на излизане от детската градина убедено разправяше на баба си как учителката го питала какво да играят днес, как готвачката чакала разпоредбите какво да им приготви, как директорката сутрин го пресрещала на входа - усмихната и стресирана едновременно…
После в училище убеждаваше приятелчетата от махалата каква примерна била учителката – всяка сутрин очаква нарежданията му: да пишат ченгелчета ли или да се разходят до игрището в парка…
В казармата разведряваше близките си с истории как командирът на полка не може без него, моли го да разчита генералщабните карти, да го посъветва как по-добре да подготви ученията…
Бъдещата му бивша жена беше очарована от убедеността му на пръв Дон Жуан, а после изгуби цялата нощ да му дава указания къде да паркира в обществения й гараж…
Съседите отначало се радваха, че във входа се заселил приятел на кмета, добър познат на областния, гуру едновременно на действащия и на бъдещия премиери…
Стресна се. За малко да падне от трикракия стол, който донесе от сметището. По коридора се чуваха стъпки – чиновниците вече излизаха за обедната почивка. Значи е почти девет часа. И трябва да поеме и той по коридорите. Да освежи праха, да създаде вид на изглед, както викаха дечурлигата на директора, да…
Изобщо – набързо да влезе в неприятния и чужд свят извън фантазиите си. А сетне – отново кацнал на стола, отново в Неговия свят…
Истински, правилен, спасителен…
© Георги Коновски All rights reserved.