Той
Мартин публикува последното си произведение на страницата си и зачака за харесванията и коментарите. Няколко минути по-късно се отегчи и реши да пише на Поли. Малко след като прекратиха едномесечната си връзка, тя доста се отчужди от него, а понякога дори се заяждаше, което по принцип не беше в нейн стил. След като върна лентата назад си припомни, че Поли много го харесваше, но някак си той не я беше оценил на време. Разбира се, сега съжаляваше и знаеше, че тя с право се държи така. Поради тази причина искаше да оправи нещата с нея. Да бъдат отново както преди. Мечтаеше за това винаги щом си представяше прекрасните и коси с цвят на мед, огрявани от слънцето, и големите и весели кафяви очи, които винаги сияеха щом я погледнеше. Не излизаше от съзнанието му. Пишеше стихове за нея, но тя сякаш нищо не забелязваше и не можеше да се разпознае в тях.
Искаше му се да и пише. Но не. Каква беше ползата? Тя нямаше да му прости повърхностното отношение. Затова реши да пише на Криси. Тя поне в ...