Мисълта за нея беше единствената, която го крепеше, която поддържаше пламъка в сърцето му, той заспиваше и се събуждаше с нейния образ в съзнанието си. Липсата й се усещаше във всяка една секунда, съмненията започнаха да се зараждат и параноята ставаше неимоверно силна въпреки да нямаше причина за това, а може би шестото му чувство беше по-силно, отколкото предполага. Наистина той искаше всичко да бъде наред както в първия ден, продължаваше да си повтаря, че това е момичето и преглъщаше всяка горчивина все по-трудно и по-трудно, болката беше неописуема сърцето му се късаше, а очите му се пълнеха като на малко дете. Знае ли човек, може би той наистина беше едно малко заблудено момче, на което му предстоеше отново да разбият сърцето му, което може би от толкова много разочарования не беше свикнал на успеха и красотата на една връзка. Жалко щеше да бъде наистина, защото наистина вярваше, че този път ще бъде различно, веднъж усетил сладостта отново на любовта той загърби всички резерви и с ...