Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата и лице на една страна - и покорно чакаше докосването на четката върху гърба му.
Студен, мокър допир погали кожата му. В първия момент настръхна и мускулите му създадоха нервен тик, но после се отпусна и отвори сетивата си за новото усещане.
Чувстваше меката четка да се разхожда по него – в един момент беше на плешките, после бърз се пренесе към кръста, а от там скочи на рамото. Не знаеше какво изображение щеше да се появи накрая, но това не беше важно – само тя имаше значение.
След петнайсетина минути четката направи последното си движение и се отлепи от кожата му. Боите, с които рисуваше, засъхваха бързо и не позволяваха на цветовете да се размият.
„Готов си.“- чу глас зад себе си и стана ...