И ето, ТЯ пак отваряше очи, събудена от слънчевия лъч, прокраднал се през плътната завеса. Отново беше в стаята си, всичко си бе същото, освен това странно чувство. Сякаш летеше, сякаш се беше преродила, сякаш не бе Тя. Какво и ставаше, защо се чувстваше по този особен начин. Толкова свободна и щастлива. Нещо не беше наред. В това странно опиянение прекара цялата сутрин. Дори не се сети да стане от леглото. За какво мислеше, усещаше главата си празна. Не искаше да си признае, че не мислеше за него. Изгарящата болка я нямаше. Сега бе обзета от някаква странна радост. Сякаш имаше криле и се носеше между облаците. Тя знаеше причината за това състояние, това беше Той, другият. Този, който беше нахлул в света й и я бе измъкнал от отчаянието. Същият, който я бе принудил да го обикне с безрезервната си любов и доверие. Той беше повярвал в нея и й бе вдъхнал сили, беше я облял в светлината, която извираше от сърцето му. И тя го обикна, обикна го лудо, както никога не бе обичала. Както никой ни ...