1 min reading
Всеки човек копнее да му се казва, че е обичан. Да се почувства нужен. Да има нужда от някого. Мечтае го. Желае го. И всичко това до тогава, когато някой започне да му го казва по няколко пъти на ден. И човекът спира за миг. Замисля се. Има ли смисъл от тези две думи, ако са само изричани? Да му бъде казано, че е обичан и толкова. Започва да се терзае дали всичко това е искрено. Дали идва от сърцето на другия човек. От извора. От най-чистото място. Истинската любов е като строежа. Като учението. Като писането на книга. Като възпитаването на дете. Гради се всеки ден. Миг след миг. Без думи. Когато има основа, може да се гради. И за всичко е нужна нежност. А тя не се придобива. Дадена е на човек по рождение. На всички. На едно куче не му казваш, че го обичаш, но то усеща нежността ти към него и се привързва към теб. И щом се прибереш радостта му е безгранична. Очаква си порцията нежност. Дозата обич, която ти я връща като най-чистата любов. На едно цвете не му казваш, че го обичаш, нито ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up