Имам талант. Мога да чувам цветовете. Всъщност щом го написах не ми изглежда като кой знае колко специална дарба, като се има на предвид, че и Моцарт я е притежавал. Моят талант е от малко по-особен вид: мога да чувам историите на крушките, да, на ей онези светещи тела, които озаряват вечерите ти. Може да ти изглеждат невзрачни, непотребни, елементарни, като мнимо изцъклено око, висящо на опънатия си очен нерв. Всъщност точно от това, че ни наблюдават се крият и раждат историите, които по-късно ми разказват, тихо, шепнешком все едно споделят тайна.
Още преди години се отдадох на тази своя май единствена по рода си професия, аз съм горд събирач на истории от крушки. Задачата ми не е никак лесна. Опитвам се да намеря най-красивата от всички тях, разпределям ги, класифицирам ги. Искам да открия най-отчетливата, най-светлозарната от тях. Попадал съм на всякакви, крушки във всекидневните, улични светлини, нощни лампи в спалните (ах, какви интересни истории са ми разказвали от там), луминесц ...