3 min reading
Заредиха се тежки и мъчителни дни. Времето сякаш нарочно се бавеше, а часовникът мудно местеше стрелките си. Мигове... Песъчинки...
Ден втори…
Бях объркана от новината. Не можех да си обясня как стана така. Всичко беше успешно, а после… В главата ми беше пълна лудница. Разрових се из интернет да чета за комата. Все лошотии… Чета...и унинието ме сграбчваше все повече и повече...
Чудех се какво ли сънува…беше пристъпила в другия свят…
Всеки ден със свити сърца, все повече омърлушени точно в 13,30 чакахме пред реанимацията да излезе дежурният доктор и да ни даде сведения.
- За съжаление няма реакции…няма промяна… - като чуехме това си тръгвахме с наведени глави.
Ден десети…
Отивах към болницата без никакво желание… Тътрех се в коридора като насън…
Вече не вярвах в чудеса… Честно казано, бяхме съкрушени… бяхме я отписали, макар че ме е срам да си го призная…
Ден четиринадесети…
Стояхме със съпруга й в коридора и мълчахме както винаги. Имаше още няколко чакащи като нас. Всички се поглеждахм ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up