През 1996-та година бялата къща с табелка – образцов дом, беше най-забележителната и хубава къща в целия квартал. Разгъната на три етажа – с шест огромни тераси накичени със саксии, с пъстри петунии и двор, също толкова спретнат и богат на екзотични храсти, дървета и цветя, някои от които виждах за първи път в живота си.
На първия етаж живееше майката – дребна, набожна вдовица, пъргава жена. Не знам защо, но на мен ми приличаше на онези буболечки, които наричат божи кравички. Божата кравичка винаги се измъкваше отвътре с пеньоар на цветя, а на косата си носеше две черни фиби. Тя имаше навика, докато разговаря с някого да измъква фибите една по една и отново да ги пробожда в редките си мазни коси, така сякаш се подготвяше да свърши нещо важно след малко.
На втория етаж живееше по-малкият ѝ син със съпругата и детето си. Едната им тераса гледаше към нашата градина и ни делеше само един плет. Ние бяхме новодошлите съседи и живеехме там с майка ми и брат ми от съвсем скоро. Когато пристигн ...