Ана взе колелото си от гаража и го подкара по тясната уличка. Родителите й отново се бяха скарали. Не можеше да понася крясъците им, затова реши да излезе.
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но преждевременно надраснала възрастта си. Сериозният й вид придаваше някаква странна меланхоличност на бледото й лице. Винаги бе сдържана, не правеше бели, както повечето деца на нейната възраст, и изпълняваше точно каквото й се каже. Само големите й дълбоки очи, сини като небето през лятото, издаваха възрастта й - изпод гъстите руси къдрици се подаваха две сини мъниста, които с любопитство гледаха всичко наоколо. Когато беше недоволна, малките й рубинени устни се нацупваха. Сега също бяха нацупени, но това настроение беше само временно. Скоро тя забрави защо се е ядосала и с интерес и наивност, присъщи за децата, гледаше хората по тротоарите. Продължаваше да кара малкото си розово колело. Бащ ...