Немечта
(Неизречено до теб)
(Напоследък) Иска ми се никога да не те бях срещала…
Да не бях засичала погледа ти онзи ден, иска ми се да не бях (аз).
Мечтая си да не бях те целунала. Иска ми се да не бях те опознала, да не бях видяла добрината в погледа ти, да не бях се влюбвала. Иска ми се да не бях усещала топлината на прегръдките ти, да не ти се бях отдавала.
Понякога, когато се караме, ми се приисква просто да спра да съществувам, да изчезна, да спра да чувствам. Иска ми се да мога да съм (като) вятъра или дърветата, или нещо, което (предполагаемо) не чувства, не страда, не обича (теб). Напомня ми на това окончателно, усещане на безвъзвратност – загубата на любим човек. Не можеш да върнеш нещата, както са били, не можеш и да ги преживееш отново (спомените), окончателността на факта те поглъща (заедно със всички други чувства), та една част от теб си пожелава немечта – тези моменти никога да не се бяха случвали, аз да не се бях случила.
Понякога ми се иска точно нещото, от което се ст ...