По начало не съм много наред, ама почти не ми личи. Плюс това рядко ми прищраква, а и когато ми прищрака, обикновено последиците не са кой знае какви. Дори не бия жена си. Обаче този път ми дойде твърде нанагорно и просто не можах да се въздържа. Защото ужасно мразя ненужните вещи.
Съседката от долния етаж ме помоли да й помогна да премести някакъв шкаф, за да може да направи място за новия си телевизор.
- Няма проблеми – казах. На мен винаги може да се разчита за такива неща. И тя го знаеше, всъщност всички знаеха, че съм добър съсед.
Преместихме шкафа, фасулска работа. А жената дори ми предложи пари, десетачка по-точно, но аз разбира си й отказах; какви ти пари, та нали съседите трябва да си помагат. Обаче не отказах кафето, което ми предложи, а това се оказа голяма грешка . Защото имах време да забележа какъв телевизор си е купила.
Телевизорът беше 47- инчов, корейски. Тогава нещо в главата ми прищрака. Ебаси ненужната вещ! А както вече казах, мразя ненужните вещи, още повече когато ...