2 min reading
Прерията бе навсякъде. Суха, сбръчкана и червена като кожата на стар индианец. Поне така изглеждаше на самотния ездач, който преминаваше през адската й утроба, яхнал изнурения си кон. Отдалеч си личеше че е свикнал на самотния живот на каубоя. Стойката му бе леко приведена, за да го пази от горещия вятър, блъскащ в гърба му. Лицето му бе набръчкано от честото взиране към хоризонта, а кожата му бе потъмняла от дългото яздене срещу слънцето. Сянката на шапката му скриваше топлите му кафяви очи, присвити от праха и навика, а малкото шалче, спомен от незнайна дама, прикриваше устата му. Ръцете му стискаха силно ремъка на юздите, а краката му поддържаха ритъма, пришпорващ коня. Каубоят бързаше, защото този път знаеше, че краят е близо. Оставаше му малко време и той искаше да стигне до своята цел.
Нетърпението го караше да бърза, защото не искаше краят да го застигне на това пусто и самотно място. Парещата болка се разля с ехидно удоволствие из тялото му, изгаряйки стомаха му. Той пришпори к ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up