Срещата
"Слънцето понякога изгрява на залез..."
Ева Бахран, из "Момичето с цигулката"
Художникът се стягаше за път. Децата му го бяха поканили да празнува Великденските празници с тях и с внуците. Наскоро се беше пенсионирал от учителската професия. Не подготвяше вече и ученици за средни и висши художествени училища. "40 години се занимавам с деца. Толкова много от тях вдъхнових да тръгнат по този труден път. За добро или за лошо." - мислеше си творецът. През годините беше успял да пообиколи доста музеи и галерии в страната и чужбина. Беше видял свят, както се казва. Това му беше помогнало да оцени колко важно е да знае човек чужди езици. Навремето беше добър ученик, завърши с почти отлична диплома основно образование. Родителите му много държаха да влезе в езикова гимназия. Но той си беше луда глава още от тогава. Успя да се пребори да учи в художествено средно училище. После във висше художествено. Все пак, за да е и "вълка сит, и агнето - цяло" понаучи някой и друг език през годинит ...