Стоим с Хари на летището и чакаме. Бяхме приготвили в колата бинокъл, пистолетите, въжета, тиксо, вода. Като че ще ходим на пикник. В 22 часа трябва да кацне Алфредо Виас с диаманта за три милиона зелени гущери. Взели сме по един телефон с приложението и гледаме къде е спряла точката, показваща колата на двете горили. Малко сме нервни. Не може да се пуши в чакалнята. Разделили сме се, за да не бием на очи. Аз съм взел един вестник и надничам от време на време в него. Седнали сме в салона на пристигащи и дремем. Времето сякаш е спряло. Стрелките на часовника лениво се превъртат. По едно време започнаха да се появяват пътниците от полета. Бяхме търсили информация за този Алфредо Виас и горе-долу го знаехме как изглежда. На снимките ни гледаше около петдесетгодишен мъж, висок, с изпито лице и мустаци. Косата му посребрена по слепоочията, с орлов нос, тънки устни и хищен поглед. Изглежда суров на вид. На такъв няма да му мигне окото да те застреля в упор.
Май няма да е лесна тази работа…вз ...