Гласът на Мойра не ми хареса, ама хич не ми хареса. Властен, заповеднически, хладен, не търпящ  отпор… Май няма да е с финансите тая работа… Започнах да се спичам какво ли е намислила? Нещо хлъзгаво ще е…няма как да се натрупат толкова пари в Ел Ей със законна дейност. Хазарт, изнудване? Трябва да помисля нещо, да се подсигуря…Не съм толкова глупав…
             Тогава се сетих за Хари. Светна ми чипа в главата, нейсе…Хари е компютърен спец и съм чул,че понякога изкарва някой долар, като продава някакви джаджи за подслушване. Реших да ида при него. Той живее през две преки от моята квартира. Звъннах и чух как Хари си тътри краката по коридора.
                 -Ехее, Стив, ти си се наспал, приятелче. Влизай.
                -Здрасти, Хари. 
             Влизам и сядам на дивана. Хари ме пита искам ли бира, аз се двоумя и накрая отказвам.
               -Виж, Хари, трябват ми две от твойте джаджи за подслушване, имаш ли.
                -  Кво става бе брат? Кой ще подслушваш?
          Смънках, че едно гадже ми върти номера и искам да знам кой ходи при нея.
            Хари беше любопитен, но аз  не му казах коя е, само му намигнах, че е омъжена, но май не за дълго.
          Посмяхме се, после Хари извади от една кутия бръмбарите и ми показа как се поставят- то било лесна работа бе… Взех ги, но Хари не щеше пари и аз  си тръгнах.
           Исках да ги сложа в хола и кабинета на Мойра, да чуя какво  става. Хайде в хола може да го залепя някак си, но в кабинета не съм влизал.
          Стисках с една ръка в джоба джаджите и бях по-уверен. Взех едно такси, щото форда ми остана пред къщата на Мойра. 
               Звъннах и мулатката изприпка да отвори. Не чаках повторна покана и се вмъкнах в хола. Мойра още не беше се появила, така че бях сам и без много да се бавя залепих едната джаджа под  холната маса.
          Мойра влезе  след минута, после ми кимна да идем в кабинета. Това и чаках, да идем в кабинета. Да го видя този кабинет. Беше се издокарала в лилава рокля и май бързаше да излиза някъде. По ушите и проблясваха други обици с по-големи камъни, а на врата и колие от същата серия. Много диаманти има…Стискаше лилава чантичка в същия цвят като роклята. Стилно е. Спрях да я зяпам толкова обстойно. Тя се приближи и токчетата и зачаткаха по мрамора.
                     -Стив, излезе една работа. Малко е необичайна, но за сигурен човек, за какъвто те смятам, мисля че ще се справиш. Ще ти платя 20 000 долара - специално за тази работа.
               Целият съм в слух. Кимнах и. Тя продължи:

-    Работата е  … да тръгнеш за Сан Диего. В близост до града е Чула Виста, малко градче,  ще ти дам координати  къде да чакаш, ще дойде един микробус от Тихуана. Ще се смените с шофьора и ти ще подкараш микробуса към Сиатъл. Там в Сан Исидро ще закараш микробуса, ще ти кажа къде. Оставяш го. После ще вземеш самолет от Сиатъл и ще се върнеш тук. Това е.

-    А какво ще карам в микробуса?

Ръцете ми лепнеха изпотени. Чудех се къде да ги дяна.

             Мойра замъча минута, две и после продължи:

                  -Ще караш проститутки, Стив. Мръсни, гадни, проститутки. Няма да отваряш вратите отзад. Само караш и толкова.

          Стана ми супер гадно. Ами ако някой ме спре? Влизам  в пандиза от раз…
Мойра ме гледаше изпитателно, като под лупа. 
           -    Няма страшно, Стив. Имам хора в полицията и по-нагоре.
И започна да се киска с висок глас. Смя се толкова дълго, че чак сълзи и потекоха от очите.
                  Аз стоях като истукан. Какво пък, щом има връзки Мойра…Съмнението ми взе да се пропуква. И да си кажа право, парите ме изкушаваха…
                  Мойра каза:
                  -Еее, Стив…какво мислиш по въпроса? Шубе ли ти е? 
  И пак се закиска с писклив глас.
         Явно ме предизвикваше.
                 -Ок, Мойра. Искам аванс за пътуването.
                 - Стив, командировката ще е отделно, за моя сметка естествено. Тя заобиколи бюрото, натисна някакво копче под плота му и се обърна към стената с гръб към мен. Аз това и чаках, залепих другия бръмбар под седалката на стола, където  седях.   Пред Мойра се отвори библиотеката настрани и се появи един сейф. Тя набра цифрите и вратата му зейна. Извади от вътре пари и ми ги подаде.
            - 5 000 долара, Стив. За командировката. Ако се справиш както трябва ще ти платя 20-те бона после. И не ме разочаровай, Стив. Разбрахме се. Няма да отваряш вратата отзад. Ще ти се обадя като наближиш Сан Диего за подробности. Сега тръгвай и  ето ти билета-от летище Лонг Бийч  след два и половина часа ти излита самолета.

              Аз взех парите и билета. Стиснахме ръце с Мойра и тръгнах.
  Бях вече влязъл в киреча…дето се вика. Нямаше връщане назад. 

               Първият завой в кариерата ми на финансов консултант предстоеше…в сенчестия бизнес…