Тя не се набиваше в очи, всички я приемаха просто като даденост към интериора, приемаха я мълчаливо и с уважение, но нещо ги държеше на страна. Даже един пиян младеж преспа с нея една нощ, а на сутринта след хиляди извинения изчезна. Тя приемаше нещата в живота спокойно, беше се посветила на създаване на красота около себе си и ръцете й творяха чудеса.
Точно тогава един златар я забеляза и я взе на работа. Прибра от витрината към улицата изложените бижута и там направи работното й място, където Алиса свещенодействаше в самотния си транс. Минувачите се тълпяха и в захлас наблюдаваха как изпод сръчните й ръце се създаваха бленуваните бижута.
Един ден собственикът дойде при нея смутен и каза, че е получил специална поръчка. Работата се състоеше в рециклиране на диаманти, изискваше се много работа в друго ателие. Заплащането беше изключително щедро. Алиса се съгласи веднага и собственикът я поведе през сложната система от лабиринти, стигнаха накрая до една врата , където той я покани да вл ...