Искаше да чуе гласа му. Той ѝ действаше като наркотик, изпълваше цялото ѝ същество с удоволствие, с безброй желания, с красота и очакване. Какво струваше животът ѝ без тази емоция, без стремежа към Александър – към светлото, към красивото в него? Но между тях имаше само приятелство, приятелство, което годините бяха запазили, приятелство, което съществуваше въпреки различията им.
И ето че тази вечер за пръв път разбра, че е закъсняла. Александър се беше запознал с друга жена – много по-млада от нея. Той не скри това – явно приемаше всичко между тях просто като една обикновена дружба. Галя затвори телефона и ѝ стана мъчно. Нима не е усетил любовта ѝ? Но какво пък и тя беше омъжена преди – цели три години, най-неудачните в живота ѝ. През този период пак се чуваше с Александър, той ѝ беше някаква опора в неудачната връзка.
Времето беше дъждовно и Галя кой знае защо си припомни детството. Беше на шест години, когато почина баща ѝ, тъжно и мъчително преживяване. После някак бързо порасна, но ...