Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкретна причина.Просто не го чувстваше като точния човек.Нейната същност,сърцето ако щеш,отказваше да се подчини на разума.И така постепенно двамата млади се изправиха пред онези житейски задачи,за които е прието да се казва,че „нямат решение“. Добре че дойде онова неочаквано разпределение за Михаил в друг град.Работата му предложи нежеланото бягство,от което той толкова много се нуждаеше.После срещна Мария,ожениха се…И сега,вече с дете,Михаил отново седеше пред Евгения.Първоначално смяташе да откаже поканата след онова почти нощно позвъняване от Евгения.После,в процеса на разговора реши,че твърде много я бе уважавал в миналото,за да постъпи така.Пък и жена му не бе ревнива…
-И така,как си?-попит ...