Абе, убеждаваха ме десетки години разни гласове – при демокрацията частната собственост е неприкосновена…
Тогава, като кипящ от хормони и емоции пубер, вярвах, че ще дойде ден, когато демокрацията ще победи по цял свят, а аз ще стана минимум милионер…
Не ми се правеха сметки как, просто бях убеден…
Е, не стана… И не станах…
И сега се радвам. Но се и замислям – ами ако…
Представяте ли си – ставам милионер, купувам си замък я в Британия, я във Франция, островче от Карибите, самолет, яхта…
И – информират ме, че не са вече мои???
Отнемат ги, защото…
Каквото там…
Ама как? Ама защо? Ама аз не съм виновен! И, ако съм нещо… Повече няма, моля, другарко…
Слава Богу, няма какво да ми вземат. Онова, дето го имам и дразни магаретата в долапа, е между ушите…
Но на руските милиардери отнемат… ...