- Някога не си ли помислял, че между нас може да се получи нещо? – каза Надя, облегната на парапета на терасата, огряна от меката светлина на луната.
- Ами то вече се е получило – отвърна Тони твърдо – едно чудесно приятелство. Какво повече ни трябва?
И двамата замълчаха за момент. Тя наведе свенливо глава, а той я наблюдаваше. Изглеждаше толкова невинна и красива. Той не бе забелязал това до сега. Започна да осъзнава какво красиво същество е имал до себе си. Почувства се странно. Познаваше я от доста време и много бяха близки, но той досега не я възприемаше като нещо по-различно от добрите приятели момчета, които имаше. Потрепера при мисълта за въпроса, който тя му зададе преди малко. Нима тя има нещо конкретно в предвид? Нима тя изпитва нещо? Той трябваше на всяка цена да изкопчи отговорите на тези въпроси от нея?
- Ха, това мълчание е толкова странно! – проговори той.
- Да, наистина.
- За какво си мислиш? Хайде, кажи ми! Нали знаеш, че всичко си споделяме.
- Ами не си мисля нищо. Вс ...