Салиери Дантев застана пред огледалото и тръсна глава. От олисялото му теме се спускаха като издъхващи змийчета няколко случайно оцелелели кичурчета от отдавна немитата му коса. Не обичаше да се къпе. От малък се боеше от водата и сапуна. Нямаше обяснение за тази своя странност. Но тя беше факт. Погледна към поопърпаното си кожено якенце - подарък му от тати.
- Ех, татко, татко - къде си сега да изкрънкам малко банкноти, поне за бирата. Беше се пристрастил към пущината. Бургаско - колко го обичаше само. Лееше го от бутилката направо в широкото си гърло, а после облекчено се уригваше. - Бог да те прости, тате - изтръгна се жален вопъл от устата му, с поразклатени и жълтеещи призрачно зъби. Даде ти каквото даде, грехота е да ти искам още дори и в спомените си.
При тези трогателни думи Салиери изпита чувство на гордост от проявения висок морал пред хладното огледало. А то отрази безпристрастно и точно наедрялото му бирено коремче, което за авторитет той хващаше като баскетболна топка в ос ...