Jan 4, 2011, 10:00 PM

Неразбрана любов 

  Prose » Others
736 0 3

Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил: "Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своята любов. Но цветето не издържало на бурната страст и се счупило. Вятърът се опитал да го повдигне и оживи, но не успял. Тогава той утихнал и отправил към цветето нежното дихание на любовта, но то увяхвало пред очите му. Вятърът закрещял:
-Дадох ти цялата мощ на любовта си, а ти се счупи! Вижда се, не е имало в теб сила на любовта за мен, а значи не си ме и обичало!
Но цветето не отвърнало нищо. То умряло.

© Десислав Бояджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??