Той ме погледна невярващо. Изправи се подпрян на двете си ръце и продължи да ме гледа, отвисоко и съсредоточено. Все още усещах краката му между своите крака. В стаята светеше само малка нощна лампа, която разпръскваше червеникава светлина, създаваща романтика. И романтично си беше, докато аз не убих момента. Затворих очи, за да
избягам от пронизващият му поглед. Усетих задоволство, но и сякаш някаква огромна ръка стисна сърцето ми в желязната си хватка. Начо бе любов. Моята първа любов. Толкова отдавна го обичах, че вече не помнех първият момент, в който се усетих влюбена в него. Той винаги е бил в живота ми, от детската градина та до днес. За мое нещастие бе любовта и на още много наивни момичета, готови на какво ли не за да спечелят сърцето или поне място в леглото му. Той знаеше, знае го и днес, какво въздействие има върху нас и се възползваше максимално. Доколкото знам не е спрял да го прави. Още от тийнейджърските години Начо сменяше гаджетата като носни кърпички, като понякога с ...