Защо съм такава? Защо вярвам на всичко и всеки, който ми се усмихне? Нима съм наивна или добротата е моята орисница? Непрекъснато съм наранявана и предавана... и защо? Не зная. Аз съм тази, чиито живот е сянка, аз съм тази с празния поглед, аз съм детето, загубило своята играчка. Най-добрите приятели са сълзите ми, които ме галят нежно... Даже и образът в огледалото показва замръзналото ми сърце.