В стаята се чуваше детска глъч. Внуците на Таня се смееха и се гонеха около кухненската маса, върху която имаше домашна торта. Най-големият беше на 5 години, следваха близнаците на три. Таня ги гледаше радостно и сърцето и се пълнеше от гордост и щастие. Трима сладки пакостници, все момчета. Те бяха деца на сина й. Дъщеря й опитваше вече четвърта година да зачене, но без резултат.
- Бабо, кога ще ядем торта – попита едно от внучетата.
- Потрай, миличко до довечера, след като дядо ви духне свещичките, нали има рожден ден, става на 50 години – заобяснява Таня.
- Как обичам рождените дни, защото има торта и подаръци – каза баткото – не може ли сега…а ти на колко си години, бабо?.
- И аз съм на годините на дядо…по-внимателно да не съборите тортата – Таня се направи на строга, а единствено което й идваше е да ги вземе в обятията си и да ги гушка.
- Не може сега, довечера ще се съберем всички..с мама и татко…и ще празнуваме празника на дядо.
Таня беше щастливка. Омъжи се за голямата си любов ...