Отварям сайта и... Опа, нещо ми бръмчи в ухото. Ама бръмчи и пищи.
Бъркам вътре и вадя Нещото, което прилича на муха, ама не е муха. И тъкмо да го пусна през прозореца. Туй мухоподобното ми вика с тънко гласче.
- Полека бе, идиот! Потроши ми крилата!
Взирам се по-добре и гледам феичка. Една мъничка такава със сребристи крила.
Подгънаха ми се краката и се стоварих на дивана.
- Алоо, чичка... Аз да не съм възглавница?!
Скочих, а отдолу едно трътлесто човече с перка на гърба.
- Да имаш случайно бонбони?-ми казва момченцето вентилатор.
- Имам, сега ша ти донеса.
- Ей, деденце! Би ли ме пуснал, защото от тия крила нищо не остана!
Все още съм стискал между пръстите си феята. Сложих я на масата и тя почна да се оправя, като постоянно мърмореше.
Отивам в кухнята. Отварям шкафа и от там изскача едно рошаво момченце с тричетвърти панталонки, с презрамка на рамото и държащо една дървена сабя. ...