Яго беше изненадан. Вниманието му бе изцяло привлечено върху обекта на вратата. Опитваше се да си спомни нещо за нея. Даже и най-дребната подробност щеше да му е от полза. Искаше му се поне да се сети за името. С все сили въртеше лентата от миналата вечер, която винаги свършваше на едно място – танцуваше с бутилка вино в ръка. Спомни си, че виното бе негова идея, след като установи, че някой беше забравил да сложи бирата в хладилника. Също така си припомни и хората, които завари на купона в началото на вечерта. Но нея не си я спомняше. Явно е дошла по-късно. Или те бяха ходили на друго място. Броят на загадките се увеличаваше.
Малко след като неловкото мълчание започна да се усеща, Яго реши да действа преди да е станало късно.
- Как си?
- Ами добре! – отново се усмихна момичето.
- ... ако искаш да направя по кафе?
- Аз вече съм направила. Има кафе и мекици, заповядай в кухнята.
Яго беше очарован. Какъв късмет бе да случи на такова момиче. Отдавна си мечтаеше за такава закуска. И то с к ...