Тук ще стане въпрос за хора, родени в началото на двадесети век или дори в края на деветнадесети, всичките вече покойници, по един или друг начин присъствали в живота ми в най- ранните ми години.
Баба ми имаше две сестри и един брат. Тя беше най- малката от сестрите, брат й – най- малкият от четиримата. Спомням си ги добре, защото често идваха на гости в нашето село и оставаха да преспят. С какво са идвали, не знам, май вече имаше някакви автобуси, защото мините работеха и събираха работниците си от тяхното, нашето и околните села.
Баба Руска беше най- голямата и по време на Голямата война /първата световна/, вече е била девойка за женене. Но вместо да мисли за женитба, тя се обличала в мъжки дрехи и отивала да оре на нивата вместо баща си, който бил на фронта. Беше висока, кокалеста, грубовата на вид жена, говореше силно и не цепеше басма на никого. Спомням си , от редките ми посещения в тяхното село, Мъдрец, че мъжът й, дядо Кольо, беше тих, думата му не се чуваше въпреки внушителния ...