Lostov (Александър Цонков)
4 11
Aug 18, 2015, 2:03 PM

Нещото 

  Prose » Fantasy and fiction
1047 1 10
3 мин reading

Нямаше представа от колко време е в това състояние. Дали от няколко часа или няколко дена. Тялото му бе брутално узурпирано и не можеше да помръдне. Нещо го бе приковало в противните си обятия и не го пускаше. Нямаше и да го пусне. Нещо го бе покварило по възможно най-ужасния начин. Същото това нещо бе упоило и разсъдъка му – не изцяло, но достатъчно, за да го обезсили и отчае дотолкова, че искрено да желае бърза смърт. Знаеше, че краят му е близо, но не искаше да си представя как щеше да настъпи. Искаше просто всичко вече да се свършва. Нямаше спомен как се бе стигнало до това положение, а и вече нямаше значение. Последното, което си спомняше, бе как някой, нещо покри лицето му и оттогава потъна в черната прегръдка на болката и безнадеждността. Оттогава бе приклещен в някаква чужда материя. Тя се бе увила около него и го бе обездвижила. Враждебен организъм го бе оплел в мрежите си от разнообразни тъкани, бе се втъкал в него и единствено лицето му стоеше открито. Едната му буза бе покрита с лепкава слуз, която от време на време капеше и се смесваше по-надолу с другите вещества, които периодично извираха от материята, която го държеше здраво. Не усещаше тялото си, нямаше контрол над него. Но чувстваше болката. Изгарящата болка отвътре, която го връхлиташе на вълни и след това затихваше, оставяйки тлеещи огнища в него. Не можеше да извика. Не искаше, защото нещо му казваше, че така ще стане по-зле. Нещо бе в тялото му. Нещо чуждо, нещо враждебно. Същото това нещо, което го бе отвлякло и приковало на това мрачно място, по този начин. Усещаше как нещото в него се движи и изсмуква живеца му. Усещаше как то расте. И когато пораснеше достатъчно… Опитваше се да не мисли за това. Не искаше да мисли за това. Откри, че колкото повече се опитваше да се измъкне, колкото повече умът му се бунтуваше срещу тази гротескна намеса, толкова повече нещото в него се движеше заплашително. Затова бе изпаднал в състояние на полулетаргична изтръпналост, в която сюрреалистичните кошмарите владееха съзнанието му. Стараеше се да не мисли въобще, просто чакаше всичко да свърши и последната и единствена надежда бе, че ще е скоро и че ще стане бързо. Хаотичните спомени за човека, който някога беше, само го караха да страда вътрешно и подсилваха стремежа му към избавлението, което не пристигаше.

Нещо светна в лицето му. С мъка отвори натежали клепачи. Огря го силна светлина и примижа. Усети как нещото в него се раздвижи. Болезнен спазъм премина през тялото му и той потръпна. Сред ярката бяла светлина, успя да различи човешки силует. След няколко секунди, доколкото изтерзаните му очи съумяха да привикнат в светлината, видя войник в пълно бойно снаряжение. На лицето зад скафандъра му, се изписваше неподправен ужас.
– Убий ме! – успя да промълви клетникът. Нещото в него се размърда по-настоятелно. Съзнанието му крещеше от болка, но не можеше да ѝ даде глас.
– Убий ме! – повтори той с върховно усилие. Войникът пред него го гледаше с нарастващ страх. Не можеше да вземе решение. Колебаеше се, не знаеше дали е редно.
В този миг коремът на нещастника се разпори сред фонтан от бликаща кръв и от него излезе Пришълецът. Изчадието изпищя пронизително, разкривайки множество малки остри зъби. Приемникът му се гърчеше в предсмъртна агония. Войникът изкрещя от изненада. Насочи оръжието си и натисна спусъка. От дулото излезе мощна огнена струя и пламъците мигом обгърнаха и двамата. Пришълецът пищеше неистово, докато огънят не превърна тялото му в почернели цвърчащи останки, а бедният нещастник най-сетне получи своето закъсняло избавление.

© Александър Цонков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пришълецът за мен е едно от най-зловещите извънземни създавани някога. Много добре описано, от гледна точка на жертвата.
  • Поздравления и от мен.
    Подариха ми "Алманах проза 2015". Та там попаднах на разказа ти "Килерът".
    Еееее...много увлектелно, многоизмерно, а финала е с намиг
  • Благодаря Донко. Мнението от як автор като теб има значение за мен. А и аз съм фен на мистериите.
  • На мен ми хареса много! Абсолютна мистерия - това, което харесвам най-много!
  • @Mephisto, ами бях на вълна пришълец и затова исках да пиша за него. Описах как според мен изглеждат последните часове от гледната точка на жертвата. Да, можеше да измисля и нещо мое, но държах да бъде по филма. Затова се води и fan fiction.
  • Добро е, но края малко ме разочарова. Защо пришълеца, можеше да измислиш нещо свое. Разказът е кратичък, може да го внедриш в по-голям, като разкажеш по-обширна история и сложиш друго чудовище. Разбира се трябва да има и много смърт, по-много жестоки начини. Но това е само предложение.
  • Много мило, Йоана. В твое авторско лице, аз също намерих какво да си чета. Поздрави!
  • Е, аз обожавам извънземните, просто... свикнала съм на малко по-ведри картини Така или иначе ще те чета с интерес.
  • Благодаря. Е, въпрос на вкус, разбира се. Бях си направил една серия от всичките ALIEN-и и се вдъхнових да напиша един малък fan fiction.
  • Тъкмо го прочетох от сайта ти - и го виждам публикувано тук. Добра описателност Макар и текстът да не е точно по моя вкус.
Random works
: ??:??