Сю започна да харесва несиметричността, когато навлезе в пубертета. Може би това бе нещо като протест срещу консервативните й родители, които не можеха да търпят всяко излизане от нормите. Сю се съпротивляваше с всичка сила и бе готова на жертви, за да наложи своето.
Първоначално Сю носеше различни чорапи, но не след дълго това й омръзна и тя премина към различните обувки – купи си два чифта маратонки, едните черни, другите сини, и започна да ги комбинира. Родителите й мърмореха и се опитваха да я вразумят, но тя упорстваше и накрая те решиха, че това е младежка чудатост, която не би могла да навреди. Съучениците й я бъзикаха, но тя само се подсмихваше и се наслаждаваше на интереса, който генерираше несиметричността (с този термин наричаше влечението си към несъответствията). След две години дойде времето на особените прически. Сю си обръсна главата отдясно, а отляво остави косата си дълга. Доста любопитни погледи събираше по улиците със странния си външен вид. А когато си боядиса коса ...