Аз обичам да съм несретник.
Обичам не всичко да ми е наред, защото когато всичко ми е наред започвам да се чувствам като ненужен боклук, и ми се затъпява съществуването.
Обичам да живея в нормална къща с малки пукнатини по стените, появили се от нормално слягане, както казват старите майстори.
Свикнал съм с вечната нужда от ремонт, и знам, че това е начина по който светът работи.
Свикнал съм с виковете на комшийката за щяло и не щяло, с адската жега на таванския етаж, скърцащите стълби, липсата на врата към спалнята, не оставящо никаква място за усамотение, и други подобни.
Няма идеални неща. Има само неща временни, от които можеш да изкопчиш най-доброто и да продължаваш напред, защото това е най-важното. Не в грубия смисъл.
Не обичам често да сменям коли, примерно, или пък жени.
Прилича ми на светотатство и разпуснатост това да изкараш всичко от нея, и после просто да я изхвърлиш. Кола, жена, все тая.
Точно затова съм разведен. Само, че аз съм изхвърления.
Не обичам и да съм добър чов ...