Всичко свърши...
Камбаната бие...
Олюлявам се...
Наредени черни хора около зейналата земна паст и сякаш всеки се опитва да се отдръпне, да не падне в нея... Не. Тя е за теб...
Бавно свалям пласт по пласт и дрехите, и душата си... Усещам топлината ти, а ти ме чакаш... и ме искаш.
Всеки е сам - сиви хора със сиви лица, без спомен, без памет...А ти си тук... Заторен си в кутия като нечий скъп подарък, само че си отиваш, а не идваш...
Свалям всичко от себе си - халката, ластика за коса дори... за да съм аз, само със теб в сърцето си...
И защо са тук? Не помня. И аз не знам защо...Искам да си тръгна... преди теб. А като че ли съм вкаменена, не мога да помръдна...И камбаната бие, бие...
Камбанен ритъм - жив, от плът и кръв... Леко пристъпям напред и драсвам клечката... И кладата пламва...
Чувам тишината в гласа на свещенника - той е само инструмент, посредник... И всичко изчезва, всичко е размазано, безкрайна мъртва картина...
Огнените езици се протягат към мен, почти заканително... "Аз иска ...